Област Кюстендил попада в Югозападен планов район на Република България, с площ 3 084,30 кв.км, съставляващи 2,7 % от територията на страната. От север граничи с Пернишка област, от изток със Софийска област, от юг с Благоевградска област, а от запад границата й съвпада с държавната ни граница с Р. Македония и Р. Югославия.

Геостратегическо предимство на областта е разположението й в зоната на трансгранично сътрудничество с Р. Македония и в контактната зона на територията с трансгранично сътрудничество с Р. Гърция. Областният център - гр. Кюстендил се намира на 86 км. от гр. София, на 23 км от границата с Р. Македония и на 30 км от Р. Югославия. Още през средновековието от тук е минавал пътя Западна Европа - Балкански полуостров - Мала Азия.

През територията на областта минават международните транспортни пътища №4 и №8. С развитието на транспортен коридор №4 и изграждането на моста на р. Дунав при гр. Видин (обект от НПР) се увеличават възможностите за трансгранично сътрудничество и влияние, на базата на оптимизирани комуникационни връзки.

Област Кюстендил е с богато културно-историческо наследство от античността, средновековието и възраждането. Съществуват изключително благоприятни условия за развитие на туризъм и трансгранично сътрудничество.

Извадки от регионалната икономическа стратегия за развитие

Приоритети за икономическо развитие на област Кюстендил:

1. Установяване на стабилен икономически растеж - повишаване индекса на човешко развитие.
2. Развитие на туризма и трансграничното сътрудничество с Р.Македония.
3. Възстановяване и създаване условия за устойчиво развитие на селското стопанство - овощарството.

Територия: 3 084, 30 кв. км.

Брой население в област Кюстендил (данни към 31.12.2000г): 168 875 души, в т.ч.

Възрастова структура (данни към 31.12.2000г):

Структура по пол (данни към 31.12.2000г):

• жени 50.89 %
• мъже 49.11 %

Средна месечна работна заплата (данни към 31.12.2000г):

Безработица:

12,9 хил. души (17.9 % за областта)

Най-важни природни ресурси

Природен потенциал: разнообразен релеф - Рила планина с " Ноционален парк Рила ", р. Струма, Западнобългарските ниски планини, наличие на термоминерални извори над 40 на брой, с доказани лечебни свойства в областта на балнеолечението в гр. Кюстендил и в гр. Сапарева баня и трапезни минерални води.

Добра суровинна база: гори, полезни изкопаеми, строителни материали и др.

Характерът на релефа на областта е дал отпечатък върху структурата на поземлените ресурси. От общата площ на територията с най-високи относителни дялове са земеделските 50,47% и горските територии 40,61% в областта.
Общата площ на обработваемата земя е 831 620 дка.

Цена на земеделска земя (за 1,000 кв.м):
250 - 600 лева

Цена на терен за строителство в града:
19 000 лева

Наем на офис (за 1 кв.м) на месец:
4 лева

Цена за закупуване на жилище:
225 лева

Индустриални сектори

1. Индустрия: 31.5%
2. Селско стопанство: 7.2%
3. Услуги: 61.3%

Видно е, че най-слабо е развит аграрния сектор, който и по относителен дял (0.6%) е на едно от последните места в страната.

С най-висок дял са услугите, които с относителния си дял от 2.0% са на 19 място в страната.

Индустрията заема 31.5% в областта, а относителния й дял от 1.8% я нарежда на 15 място в страната.

В икономиката на региона са застъпени почти всички отрасли на националното стопанство: селско, горско стопанство, включително дърводобив, лов и риболов, добивна и преработваща индустрия, строителство. Застъпени са и всички отрасли на обслужващата сфера.

През последните години, като водещи промишлени подотрасли на преработващата индустрия се очертават производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, производство на лекарствени средства, шивашката, обувната, дърводобивната и дървопреработвателната промишленост.

НЕТЕН РАЗМЕР НА ПРИХОДИТЕ ОТ ПРОДАЖБИ В ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ

Общият брой на регистрираните фирми в региона е 15 184 в т.ч. като ЕТ - 12 541.

Приватизация
Като цяло приватизационните процеси са почти приключили, но до момента няма официални данни от статистиката. Засилва се предприемаческия интерес, свързан най-вече с възможностите за кредитиране при облекчени условия и получаване на безвъзмездни помощи от страна на Европейския съюз и предприсъединителните програми като САПАРД, ИСПА и ФАР. Особен интерес представлява програмата САПАРД, поради спецификата на региона и възможностите за развитие на перспективно селско стопанство, в областта на овощарството и малките преработващи предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Концесиите за бутилиране на минерална вода в община Невестино също благоприятстват развитието на малкия и среден бизнес по отношение на бутилиране на трапезни минерални води, за които в момента текат преговори за изграждане на съвременни предприятия с нови технологични линии и осигуряване на външни пазари. Очаква се раздвижване в изграждането на предприятия за производство на енергия от минералните води на територията на община Кюстендил и Сапарева баня, малки ВЕЦ в община Рила и енергопреносни предприятия, съгласно новия закон за енергетиката. Налице са тенденции за закупуване на сграден фонд от приватизираните предприятия за разкриване на нови производства, а също така и реконструкция на наличния сграден фонд с цел подобряване на технологиите и намаляване на разходите за поддръжка и консумативи. По отношение на леката промишленост развитие пак бележат шивашката и обувната, като се има предвид, че те вече са намерили пазарни ниши в страната и чужбина.

Брутен вътрешен продукт (за 1998 г.): 349 811 хил. лв

Околна среда - проблеми и мерки за преодоляването им

Фактическо състояние на околната среда

В обхвата на Кюстендилска област са налице както природосъообразни територии, така и територии с нарушени качества на природната среда. Природната среда в областта е разнообразна, а в отделни райони и уникална - Струмска долина и Рила. Планинските територии са с чиста природна среда, добре залесени и с голямо значение за образуване на водния отток. На места се наблюдават неправилно провеждане на селскостопанска дейност и неспазване на нормите за торене и обезпаразитяване, разрушаване на ценна обработваме земя и пораждане на проблеми от екологичен характер. За замърсяването на околната среда допринасят някои промишлени предприятия, като ефекта на замърсяването се засилва от затворения планинско-котловинен характер на терена. През последните години екологичната обстановка трайно се подобрява като промяната се дължи на ограничената производствена дейност от фирмите замърсители и на усиленото прилагане на екологични мероприятия. В замърсеният въздушен басейн "Бобов дол" основен причинител на замърсяването са вредните емисии от ТЕЦ "Бобов дол". Установено е слабо понижаване на замърсителите. Налице е и замърсяване на речните води, които в горните си течения те са практически чисти. По-значимо е замърсяването в средните и долни течения на реките в резултат на вливането на отпадни води от населените места и промишлените предприятия. Екологични проблеми възникват и от човешката дейност, свързана с добива на полезни изкопаеми - Бобов дол, Осогово.

Мерки за опазване на околната среда и природните ресурси

• създаване и прилагане на система за мониторинг на околната среда - аспектите на природния комплекс: води, почви, въздух, флора, фауна и въздействие на производствените предприятия и инфраструктура върху околната среда;
• решаване на въпроса за депа за твърди битови отпадъци, както и пречиствателни станции за отпадни води;
• преодоляване на негативния ефект на замърсяване от затворения котловинен характер на територията на гр.Кюстендил, чрез битово газифициране на града;
• ефективно и щадящо използване на природните ресурси (гора и води);
• поддържане на биологичното горско разнообразие чрез програми за оптимизиране на лова и риболова.

Енергийна система
На територията на Югозападния планов район електроснабдяването се извършва чрез подстанциите 400/110 кV "Червена могила" (Радомир) и "Благоевград", всяка с мощност 500 МW. Необходимите количества ел.енергия се осигуряват от общата енергийна система на страната чрез подстанциите "София-запад", "София-юг", "Казичене" и "Столпик". На територията на Кюстендилска област най-големите консуматори са община Бобов дол и Кюстендил. Областта се захранва от системата 110 кV чрез районни подстанции 110/20 кV. Необходимо е физическо обновяване на електропреносната мрежа ниско напрежение, което е от особено значение за селските и планински райони. Независимо от проведените мероприятия за ограничаване на ел.потреблението, то все още е високо - около 2,5 пъти по-голямо от средното в света и показва лошата ефективност при използването на тази енергия, като Кюстендилска област не прави изключение в това отношение. За 1995 г. са употребени - 2 405 335 х.квтч., за 1996 г. - 2 598 615 х.квтч. и за 1997 г. 2564619 х.квтч., което показва едно незначително занижение на консумацията. Като цяло тази система е добре развита и би могла да поеме и по-голямо натоварване, което ще стимулира икономическото развитие и трансгранично сътрудничество. Общото техническо състояние на съоръженията е добро. Показателите сочат, че основната част от консумацията е свързана с неефективни и енергоемки производствени нужди. Мрежата от СН е необходимо да се реконструира и доизгради. Мощността в трансформаторните постове е недостатъчна. Необходимо е подобряване на качеството и сигурността на доставяната ел.енергия. Природните условия в областта позволяват развитие и използване на нетрадиционни източници на енергия - геотермална и др. за задоволяване на локални нужди. Налице е засилен интерес в община Рила за развитие и изграждане на малки ВЕЦ, а в гр.Кюстендил и Сапарева баня се работи усилено за изграждане на геотермални централи. Причина за това е новия закон за енергетиката и възможностите за изграждане на енергопреносни и енергодоставящи предприятия.

Култура

Концентрация на културно-историческото наследство
На територията на Кюстендилска област се намират 1052 паметника на културата, като повечето от половината са съсредоточени в община Кюстендил. Като цяло културно-историческите материални следи са разположени неравномерно в територията на областта. Тяхното ситуиране очертава картината на традиционно-устойчивото историческо развитие в няколко културни зони и средища. Това са:

• зоната Кюстендил, в която се преплитат и напластяват всички културно-исторически периоди на развитие, представени от материални образци с много висока стойност;
• зоната Бобошево - Рилски манастир, която съдържа най-значимите образци на средновековната и възрожденска християнска култова традиция;
• зоната Дупница - Сапарева баня, събрала богато многообразие от исторически материални следи от праисторията до днес на ограничена по площ територия.

Стойностна характеристика на културно-историческия потенциал
Съгласно утвърдения и обнародван регистър на паметниците на културата за областта те са категоризирани по стойността си както следва:
Паметници на културата от световно значение - 1
Паметници на културата от национално значение - 35
Паметници на културата от местно значение - 218
Паметници на културата в ансамбъл - 776
Паметници на културата за сведение - 22

Фактори, допълващи и обогатяващи културно-историческото наследство

Природогеографската картина на областта очертава богато многообразие - природни резервати, Национален парк "Рила", защитени територии, лесопаркове, курортни зони, зелени зони , природни забележителности, уникалния гейзер в гр. Сапарева баня. Благоприятно е съчетанието на природните забележителности и културно-историческото наследство на района на Кюстендил, Сапарева баня, Рила, Дупница, по поречието на р.Струма от Невестино до с. Шишковци, както и забележителния културен пейзаж по поречието на р.Рилска от гр.Рила и Рилския манастир. Непосредствено в обекти-паметници на културата и в зони с концентрация на културно-историческо наследство съществува наличност на геотермални води. Разумното използване на културните и природни ресурси ги превръща в неизчерпаем източник за социално-икономическо развитие - постоянна трудова заетост, подобряване на социалната и демографска структура на населението, повишаване на стандарта на живот и запазване на екологичната чистота на района. Туристическа активност в областта би генерирала развитието на всички икономически отрасли. Съхраненото и изявено по подходящ начин неповторимо културно и природно богатство превръщат областта в обект на регионален, национален и трансграничен културен обмен.

Медии - печатни и електронни

Спорт

• борба-свободен и класически стил
• художествена гимнастика
• футбол
• волейбол
• баскетбол
• плуване
• лека атлетика
• акробатика
• американски футбол
• източни бойни изкуства
• шах мат и др.

Интернет връзки за регион Кюстендил