Област Пловдив

Пловдивска област е разположена в централна южна България. По територия тя заема 5972,9 кв. км площ, която е на четвърто място сред 28-те области на Република България

Брой население в Пловдиска област - 721905 души, което е около 9% от цялото население. По този показател се нарежда на второ място и отстъпва само на София. Сътношението между градско и селско население е 71,2 % към 28,8%. Съвременната селищна система обхваща 216 селища, от тях 16 са градове. В административно отношение областта е разделена на 17 общини.

Град Пловдив е център на Пловдивска област. Разположен е на 42°9' северна ширина и 24°45' източна дължина. Надморската му височина е 160 метра. Градът се простира на територия 53 кв. км в равната Горнотракийска низина по двата бряга на р. Марица. Населението му е около 340 000 души.

Благоприятният климат и географското положение са съдействали за възходящото развитие на Пловдив през всички исторически епохи. Оттук минават важни международни пътни артерии, които още в древността са свързвали Изтока с Европа, Балтика със Средиземноморието, Черно море с Адриатика. Шестте сиенитни хълма му придават неповторима и живописна красота.

Пловдив е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Той е съвременник на Троя и е по-древен от Рим, Атина и Константинопол. Историята му е тясно свързана с две тракийски племена - одрисите и бесите, населявали поречието на река Марица и Родопите. Те създават върху три хълма укрепено селище, наречено Евмолпия, което означава сладкозвучен и се свързва с митичния тракийски певец Орфей.

През 342 г. пр.н.е. Филип II завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип)

Римляните завладяват Филипополис, който наричат Тримонциум (град на трите хълма). Бързо оценяват важното стратегическо положение на града и предприемат мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища, обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си градът напуска очертанията на трихълмието и се разпростира в низината.

По време на Първото и Второто българско царство като пограничен град Пловдив е изключително важен в непрестанните борби между Византийската империя и младата българска държава и няколко пъти сменя владетеля си. След завладяването на долината на река Марица от турците през ХIV век той попада във вътрешността на Османската империя и губи значението си на важна крепост.. Турците променят не само името му - Филибе, но и архитектурния му облик. Масово се строят джамии, странноприемници, ханове, бани. На прага на Ориента Филибе израства като оживен икономически център, град на търговци и занаятчии.

Възраждането събужда българския дух. Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост. Градът става най-радикалният център на църковните борби.

Пловдив се слави с много първи за България събития в областта на образованието и културата. Той е люлка на модерното светско образование, българската книжнина, първи голям литературен център. Този вечен град ражда творческата сила и дава вдъхновение на най-големите интелектуалци и духовни лидери на нацията. Постиженията в областта на образованието и извоюването на църковна независимост ускоряват борбата за политически права и национална независимост.

След края на Руско-турската освободителна война Санстефанският мирен договор, подписан на 3 март 1878 г., създава Княжество България, включващо всички земи с преобладаващо българско население. Космополитният Пловдив като най-голям, богат и оживен български град е обявен за столица на новата държава. Берлинският договор обаче разрушава мечтата на българите да имат обединена и свободна държава. България е разделена на две: Княжество България със столица София и васална провинция Източна Румелия със столица Пловдив. София става държавен и политически център, но Пловдив запазва естествения си статут на културен център.

След Съединението, обявено тук на 6 септември 1885 г., Пловдив остава и до ден днешен вторият по големина и значение град в България след столицата София, стратегически и важен промишлен, търговски, научен, културен и комуникационен център.

Обща информация

Брой население в областта 721905 души

Възрастова структура
Под трудоспособна възраст    26,25%
В трудоспособна възраст        58,66 %
Над трудоспособна възраст    25,09 %

Полова структура
Мъже    51,60%
Жени    48,39%

Икономически индикатори

Средна месечна работна заплата - общо 208,73 лв

Безработица:

Безработица за областта -51042 хил. души (15 % за областта)

Най-важни природни ресурси

Цената на земеделска земя : 0,50-2лв/ м2

Цена на терен за строителство в града :
200-250$/м2 център
5 - 15$/м2 за производствени парцели

Наем на офис (за 1 кв.м) на месец:
5-8 $/м2

Цена за закупуване на жилище (за 1 кв.м):
60-350$/м2 - монолит
140-180$/м2 - панел

Индустриални сектори
След 1989 г. ориентацията към икономика на пазарното стопанство и структурната реформа водят до нарастване на дела на частния сектор. До 1996 г. в Пловдив са регистрирани 53 467 фирми, от които 94% са частни, 2% - общински, 1.6% - държавни. Преобладаващата част - 59.8%, работят в областта на търговията, материално-техническото снабдяване и изкупуването, 14.3% са в промишлеността, 6.3% - в транспорта и съобщенията, 3.7% - в строителството. Делът на частния сектор се увеличава и след реституцията - до 1996 г. са реституирани 6433 обекта.

След приватизацията в края на 1999 г. в 85% от предприятията в града държавният дял е под 33%.

През 1999 г. нетните приходи от продажбите в частния сектор на пловдивската икономика са повече от два пъти по-големи от тези в обществения - 1159 млн. лв. срещу 513 млн. лв. Особено динамични са промените в областта на търговията и услугите. В този отрасъл делът на частния сектор е над 99% от общия обем на приходите от продажбите.

В транспорта и съобщенията през 1999 г. частният сектор осигурява 50% от продукцията, а в индустрията - 55%.

Промените в собствеността се отразяват пряко и върху структурата на износа. В края на 1999 г. делът на частния сектор в износа по отрасли е: строителство - 93%, търговия и услуги - над 99%, транспорт - 82%, промишлени изделия - 27%.

Пловдив е център на един от основните аграрно-промишлени региони, в който са съсредоточени около 17% от обработваемата земя, 12% от дълготрайните материални активи и 14% от трудовите ресурси на страната. По данни на Националния статистически институт за 1999 г. са произведени 16% от селскостопанската продукция, 11% от промишлеността и е създаден 7.5% от брутния вътрешен продукт на България. Икономиката на община Пловдив осигурява 6% от националната промишлена продукция, 8% от приходите от търговия и услуги и 8% от износа на страната.

Предприятията, намиращи се на територията на общината, създават над 68% от брутния продукт на индустрията в региона. Нетният размер на приходите от продажбите надхвърля 950 000 хил. лв. годишно, а частният сектор формира над 70% от тях.

Структура на промишлеността

• хранително-вкусова и тютюнева
• текстил и текстилни изделия, трикотаж - шивашка, кожарска, кожухарска и обувна
• дървообработване
• производство на целулоза, хартия, полиграфически и издателски продукти
• производство на химикали, химически продукти, синтетични и изкуствени влакна
• производство на каучукови и пластмасови изделия
• производство на изделия от неметални минерални суровини
• металургия, металолеене, металообработване, производство на машини и оборудване.
• производство на електрооборудване и прецизна техника
• производство на транспортни средства
• други промишлени производства
• производство и разпределение на електроенергия, газ и вода

От тези 15 отрасъла най-висок относителен дял има производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, което формира над 31% от нетните приходи в общината. Водещи фирми са “Каменица” АД, “Кристал” АД, “Пловдивска консерва” АД, “Пловдив ботълинг къмпани”, “Симид”, “Българска оризарна” АД, “Пловдив-БТ” и др.

Цветната металургия има принос с 16.9% от общия размер на нетния приход с представител Комбината за цветни метали.

Основни представители на химическата промишленост, формираща 9.9% от нетния приход, са: “Агрия”, “Ален мак” АД, “Българска роза” АД, “Роза импекс” и др.

Производството на хартиени и полиграфически изделия е 9.3% от нетния продукт. Водещи фирми са “Пловдив - Юрий Гагарин-БТ” АД, ЗХА “Родина” АД, “Полиграфия” АД, “Нова Тимкомпакт”, “Жанет-45” и др.

Отрасълът машиностроене и металообработване дава 8% от нетните приходи, като едно от добре развиваните производства е каростроенето с водещ представител “Димекс Холдинг” АД.

С по над 2.5% са производството на текстил с водещо предприятие “Марицатекс” АД, кожарската, кожухарската и обувната индустрия, представена от фирмите “Чайка”, “Флавия”, “Кочо Чистеменски” и “Фадо”, шивашката промишленост - “Брилянт”, “Ютрика”, “Пиер”, модна къща “Ружа” и др.

В последните години в отделни направления на хранително-вкусовата промишленост, дървообработването, металообработването, текстилната промишленост възникнаха много малки и средни предприятия с изцяло частен капитал.

Брой на чуждестранни инвеститори в областта и основни фирми с чуждестранно участие (по сектори) - Преки чуждестранни инвестиции с натрупване към 31.12.2000г - 41821,7хил USD

• ШЕЛ (Великобритания-Холандия)
• Интербрю (Белгия), Сокотаб (Швейцария)
• Булсафил (Италия), Кремер група
• Либхер ( Германия) и др

Брутен вътрешен продукт- за 2001 г. - 1903551 хил.лв., на човек 2612лв

Пловдив е център на редица национални и регионални сдружения на индустриалци и предприемачи - Националната транспортна камара, Агенцията за регионално развитие с бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия, Българската стопанска камара, Строителната камара, Пловдивската търговско-промишлена палата, Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, регионалната лозаро-винарска камара “Тракия” и др. За по-добри международни контакти между производителите и търговците допринасят Израелско-българската търговска камара и Центърът за срещи на провинция Саксония-Анхалт.

Екология

Изградена е мрежа от контролни измервателни пунктове за следене качеството на атмосферния въздух, която дава представа за влиянието на транспортното, промишленото и фоновото замърсяване. Тази мрежа включва автоматична измервателна станция на въздуха, разположена в градинката до магазин “Евмолпия”, 4 пункта на РИОСВ - Пловдив, с ръчно пробонабиране и последващ анализ, разположени в гр. Асеновград, с. Долни Воден. с. Куклен и на кръстовището до бл. “Гигант” - гр. Пловдив, както и два пункта на ХЕИ и НИМХ, разположени съответно на ул. “Перущица” 1 и бул. “Руски”.Чрез локална мониторингова станция , част от Националната система за непрекъснат контрол, се осъществява 24-часово наблюдение на състоянието на радиационния гама-фон в гр. Пловдив.

Ежеседмично се издава бюлетин за състоянието на атмосферния въздух в района, контролиран от РИОСВ - Пловдив.

Имисионният контрол на въздуха се осъществява и с мобилна лаборатория за контрол на атмосферния въздух, която ежесезонно прави измервания в пунктовете за подвижен мониторинг както следва: три в гр. Пловдив и по един до с. Стряма, до с. Марково, гр. Стамболийски, гр. Пазарджик, гр. Пещера, гр. Смолян и гр. Рудозем.

В района, контролиран от РИОСВ - Пловдив, са разположени 10 по-големи промишлени обекти, оказващи по-значително влияние върху замърсяването на атмосферния въздух. Най-големите точкови източници на вредности са КЦМ АД - Пловдив, “Дружба” АД - Пловдив, “Агрия” АД - Пловдив, “Силикат-керам” АД - Пловдив, “Калцит” АД - Асеновград, “Целхарт” АД - Стамболийски, “Топлофикация-север” - Пловдив, и “Топлофикация-юг” - Пловдив. Тези обекти подлежат на задължителен инструментален контрол два пъти годишно.

Транспорт

Стратегическото местоположение на Пловдив го превръща във важен транспортен център. През града минават трасетата на два от трансевропейските коридори - №4 и №8, които допринасят за улесняване на транспортния поток от Западна и Централна Европа към Близкия изток и Азия, както и връзката между Адриатическото крайбрежие с Черно море. В посока север-юг през града преминава най-краткият транспортен коридор, свързващ Северна и Централна Европа през река Дунав с Гърция и Средиземно море.

Около 7% от нетните приходи от продажбите в икономиката са от транспорта. През 1990 г. е създадена Националната транспортна камара със седалище в Пловдив. Тя има 23 регионални бюра и 4 представителства в различни градове на страната. В Пловдив е седалището на “Български транспортен холдинг” АД, който обединява 18 автотранспортни предприятия и един авторемонтен завод за цяла България.

Пловдив разполага с международно летище, създадено през 1980 г., обслужващо пътнически и товарни полети.

Пловдивският регион има най-гъстата жп мрежа в страната. Като част от сегашната структура на Националната компания БДЖ са Поделението за пътнически превози и Поделението за товарни превози, което функционира на около една трета от територията на Южна България. Градът разполага с три пътнически жп гари и една специализирана гара за обработка на товари.

През 1997 г. в Пловдив е изградена градска железница.

Вътрешноградският транспорт разполага с 40 градски автобусни и тролейбусни линии, които се обслужват от общинска фирма “Градски транспорт” ЕООД и няколко частни фирми - “Автотранс-Чолаков”, “Меритранс” и др. Приватизираната “Хеброс-бус” поддържа около 30 междуградски и международни линии от трите автогари в града.

В услуга на гражданите са и стотиците таксита и маршрутни таксита - микробуси

Образование

Пловдив играе важна роля за развитието на българското образование. Тук през 1839 г. отваря врати първото българско училище. През 1850 г. с откриването на класното училище “Св. Кирил и Методий”, прераснало през 1868 г. в първата българска гимназия, се поставя началото на модерното светско образование. Днес Пловдив е утвърден образователен център с 6 висши учебни заведения, редица филиали на университети, научни институти, звена на БАН, фирмени бази за развитие и внедряване на технологии.

Образованието на подрастващите се осигурява в държавни и общински училища. Това са 17 СОУ, 4 СПТУ, 8 техникума, 7 гимназии, 6 специализирани училища. В отговор на повишените изисквания в образованието са разкрити 7 частни училища, колежи, частни детски градини.

Музеи

• Археологически музей, пл. “Съединение” 1, тел. 224339.
• Братска могила (мемориален комплекс) , ул. “Чернишевски” 2, тел. 442353.
• Етнографски музей, ул.“Д-р Ст.Чомаков” 2, тел. 225656.
• Исторически музей-Експозиция “Възраждане”, ул. “Цанко Лавренов” 1А, тел. 223350.
• Експозиция “Нова история”, ул.“Ангел Букурещлиев” 14, тел. 224512.
• Експозиця “Съединение”, пл.“Съединение” 1, тел. 260252.
• Природонаечен музей, ул. “Христо Г. Данов” 34, тел. 226663.
• Къща музей “Христо.Г.Данов””, ул. “Митрополит Паисий” 2, тел. 266804.

Галерии

• Галерия “Дисонанс”, ул. “Гладстон” 15, Синдикален дом на културата. Културно средище на изобразителното изкуство, музиката и художественото слово.
• Галерия “Дяков”, ул. “Ангел Букурещлиев” 17, тел. 271068. Елитна галерия, открита във фамилната къща на известния търговец от началото на века Петър Дяков, живописно разположена в подножието на Сахат тепе.
• Галерия “Ромфея”, бул. “Марица” 83, тел. 550608.
• Постоянна експозия на Мексиканското изкуство, ул. “Артин Гидиков” 11, тел. 628745
• Художествена галерия
• Иконна сбирка, ул. “Съборна” 22, тел. 226086, 263790, 224220.
• Къща музей “Златю Бояджиев” ул. “Съборна” 18, тел. 260707 - постоянна експозиция, 621040

Театри

Драматичен театър “Николай Масалитинов”, ул. “Княз Александър I” 38, тел. 224867, 232363.

Пловдивска опера, ул. “Ген. Гурко” 19, тел. 235198, факс 263064.

Туризъм

Основен фактор за развитието на деловия туризъм е Пловдивският панаир. По време на международните прояви тук си дават среща бизнесмени от световноизвестни фирми и корпорации, които са обект на особено внимание от страна на туристическата общност в града.

По време на многобройните спортни прояви в Пловдив участниците в тях и гостите се обслужват от туристическите фирми, които им предоставят комфорт и всичко необходимо по време на техния престой - от нощувките, храненето и транспорта до развлекателните програми и фитнеса за възстановяване.

Околностите на Пловдив са изключително богати на културно-исторически забележителности, които създават условия за планински, екологичен, ловен и риболовен туризъм в Родопите; културно-познавателен в околностите на Асеновград (Асенова крепост, Бачковски манастир) и Хисаря (Римската крепост); балнеоложки в Хисаря и Наречен; религиозен на Кръстова гора и многобройните манастири в Родопската яка и в подножието на Балкана.

В Пловдив и региона съществуват добре развита туристическа инфраструктура и кадрови потенциал, които успешно се справят с високите изисквания на съвременния туризъм.