Най-важни природни ресурси
Районът на община Сандански се характеризира с умереноконтинентален климат и климат с преход към средиземноморски, което се отразява върху годишното разпределение на валежите и режима на температурата.
По течението на река Струма почвите са наносни, в района на с. Катунци и с. Петрово са със завишено съдържание на пл. Подходящи са за отглеждане на тютюн, лозя и овощни насаждения, а край реките - за зеленчуково производство.
Полезните изкопаеми в община Сандански са ограничени по вид и разнообразие. В землищата на село Плоски и Пирин има находища на мрамор. Изключително природно богатство са минералните извори в град Сандански, с. Левуново, с. Хотово и с. Катунци. Поради хидрокарбонатно-сулфатното си съдържание изворите се класифицират в IV клас по системата на Карстенс - Александров. По съдържание на биологичноактивни вещества, флуор и метасилициева киселина (без тези в с. Хотово) се отнасят и към V клас.
Минералните извори в гр. Сандански са с температура 33С - 83С и дебит около 25 л./сек. Използват се в модерни лечебно-оздравителни комплекси. Водните ресурси се формират от р. Струма, р. Бистрица, р. Пиринска Бистрица, Бождовска река, Склавска река, Лешничка река, Петровска, Лебнишка и Шашка река.
Река Санданска Бистрица е II категория водоприемник в района на гр. Сандански, след града е III категория.
Река Струма в района на Сандански е приемник III категория и се характеризира със силно променлив и непостоянен отточен режим. Хидроложкият режим за поречието се характеризира с период на пълноводие от средата на февруари до началото на юли и с период на маловодие от началото на юли до края на октомври. Вторичен максимум на водните количества има през ноември, декември и януари. Водата на реката има неутрално до слабо алкална реакция, като pH варира от 7,0 до 7,8.
Районът в който се намира община Сандански, се отнася към южнобългарския биогеографски район - Струмско - Местенски подрайон, най-богат на средиземноморски растения и животни.
Според типовете зонална растителност в България в района на общината преобладават широколистните листопадни смесени горски и храстови формации.
Фауната е с изразен евро-сибирски характер.
Индустриални сектори
В община Сандански един от приоритетните отрасли е земеделието. Това се дължи на уникалните климатични условия и плодородните обработваеми площи.
Размерът на стопанисваната земя в общината е общо 360 хил. дка. От тях 130 хил. дка се обработват, а 230 хил. дка са заети от мери и пасища. Делът на селскостопанските земи е 40,17% или 402 152 дка.
Основните култури, които се отглеждат в общината са: зеленчуци (домати, зеле, чушки, краставици); плодове; тютюн; бобови култури; зърнени култури; лозя.
В традиционно винопроизводителен район като община Сандански десертните лозя заемат 6973 дка, а винените (основно от сортовете "Мерло" и "Каберне") - 28 842 дка. Около 600 дка са новосъздадените лозови масиви. Общината не притежава собствени земи в лозарските райони и тази дейност се развива изцяло от частни стопани.
Тенденцията напоследък е да се замени основният поминък за региона - тютюнопроизводството, с производство на винени сортове. Проучванията показват намаляване броя на тютюнопроизводителите в региона вследствие на ниските изкупни цени на тютюна, а оттам и липсата на икономически интерес у стопаните.
В Сандански са налице изключително благоприятни условия за отглеждане на традиционните за страната плодове, а така също и на топлолюбиви сортове като нарове, смокини, маслини, лимони, киви. Въпреки че овощните масиви са вече частна общинска собственост, общата тенденция е към постепенен подем в овощарството.
На територията на общината функционират и две оранжерии, които произвеждат предимно зеленчуци за нашия пазар - оранжериите "Мело" на площ 180 дка, които са изцяло частни, и оранжериите в с. Левуново на площ 30 дка, които са в процес на приватизация. Установените пазарни позиции на оранжерийното производство на чужди пазари са изцяло изгубени. Този важен не само за общината, но и за областта отрасъл като цяло се нуждае от много сериозни инвестиции и активни мерки за съживяване и развитие.
Селскостопанската продукция се продава на кооперативния пазар и на импровизирани тържища на едро около главен път Е-79 в района на с. Дамяница. Съществува идея за изграждане на организиран пазар в бившите складове в с. Дамяница, снабден с хладилни камери за съхранение на продукцията. За осъществяването на тази идея се търсят различни програми за стимулиране на селското стопанство, предимно чрез приоритетните програми на САПАРД.
Особено важно е да се подчертае, че в общината намаляват значително засетите площи. По-важните причини за това са:
- Ограничените физически, технически и финансови възможности на частника да стопанисва и обработва разпокъсаните реституирани земи.
- Нерегулираният все още в общината и в областта пазар на необработената земеделска продукция.
- Липсата на мотивация и икономически интерес за сдружаване на отделните земеделци и за създаване на по-големи масиви, в които да се прилагат модерни методи на земеползване.
Произведената продукция задоволява нуждите на стопаните от фуражи за животните и от храна на самите семейства 90 на сто. Само 10% от продукцията се продава с цел осигуряване на възпроизводството чрез реализация на свободните кооперативни пазари. В община Сандански продажба на излишните количества се осъществява предимно от Земеделската производствена кооперация в село Склаве.
Производството на житни култури в община Сандански няма стоков характер. Средният добив за 1998-1999 г. на пшеница е 220 кг/дка, а на ечемик - 200 кг/дка.
С животновъдство в община Сандански се занимават основно частни стопани. Добиват се главно козе, овче и краве мляко, месо, вълна и мед, като тази продукция е изцяло за самозадоволяване, с изключение на кравето мляко. Главни причини за това са липсата на месокомбинат в района, който да стимулира отглеждането на животни и тяхното изкупуване. В общината няма организирано изкупуване на мляко в по-големи количества. В региона функционират фирма "Бобо", която произвежда кисело мляко и млечни салати, и мандра в с. Катунци, която произвежда и сирене. Средната изкупна цена на млякото в региона за 2000 г. е 0.40 лв.
Туризъм - общината е разположена в Югозападна България и заема територия 1060 кв. км, която включва голяма част от живописната Санданско-Петричка котловина по средното течение на река Струма и западните и югозападните склонове на трите дяла на Пирин, северните склонове на планината Славянка и най-ниските предпланински райони на планините Малешевска и Огражден.
Град Сандански има славата на най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа. Слави се с минералните си извори, с благоприятен климат, разнообразие на природни забележителности и многовековно културно наследство.
Тук се намира най-значимият паметник на българската средновековна и възрожденска култура - архитектурно-историческият резерват Мелник. Град Мелник, най-малкият град в България, е разположен сред пейзажа на Мелнишките земни пирамиди в югозападните склонове на южен Пирин. Заедно с намиращия се наблизо Роженски манастир (основан през XIII -XIV век) са обявени за природен и културно-исторически резерват.
Околна среда - проблеми и мерки за преодоляването им
На територията на община Сандански източниците, замърсяващи атмосферния въздух са промишлените предприятия (главно в областта на леката, хранително-вкусовата, дървообработващата и текстилната промишленост), групирани в промишлената зона в югозападната част на града; горивните устройства в заведенията за обществено обслужване и в жилищните сгради; моторните превозни средства. Замърсяванията са предимно с прах и серен диоксид, но те слабо влияят върху състоянието на въздуха в жилищните квартали, защото ветровете са предимно северни и северозападни и отвяват газовете извън зоната на града.
Основни източници на отпадъчни води от промишлеността са предприятията в региона, като основен замърсител е "Медика" АД, даващо 20% от общото водно количество, 14% от БПКБ и 5% от НВ. По-големите промишлени предприятия имат изградени локални пречиствателни станции за водите, което благоприятства опазването на чистотата им.
Пречиствателна станция за отпадъчни води се намира югозападно от гр. Сандански, на около 2,5 км. (разстояние по въздух) от регулацията на града. Най-близките селища са с. Струма, отстоящо на 1 км (въздушно) северозападно и с. Лебница - на 1,5 км югозападно. Канализационната система е изградена почти 100%, но не са доизградени главният колектор покрай р. Санданска Бистрица, като и връзката на някои предприятия от промишлената зона с главния колектор. Колекторът е изграден на около 200 м от ПСОВ и временно заустен в р. Санданска Бистрица.
Изграждането на ПСОВ е от значение за опазване на околната среда, преустановяване замърсяването на р. Струма и р. Санданска Бистрица. Пречистените води могат да се използват за напояване през летния сезон, а стабилизираните утайки - за наторяване.
Капацитетът на сметището на гр. Сандански е изчерпан. Поради тази причина община Сандански оцени проблема за депонирането на твърди битови отпадъци и вече се работи по проекта за изграждане на площадка за депониране на ТБО, която да обслужва общините Сандански и Струмяни.
Площадката за санитарно депониране на твърди битови отпадъци на общините Сандански и Струмяни е в местността Могилата в землището на с. Плоски, на 5 км от с. Плоски и на 2,2 км от гр. Сандански.
Приоритетни екологични проблеми
- Изграждане на градска пречиствателна станция за питейни води (има изготвен работен проект и е частично изградена).
- Изграждане на градска пречиствателна станция за отпадни води (има изготвен работен проект).
- Третиране на отпадъците.
- Почистване на стари замърсявания и рекултивация на изразходвани терени.
- Изграждане на канализационен колектор по левия бряг на р. Санданска Бистрица (частично изграден).
- Проектиране и изграждане на прагове на р. Санданска Бистрица (в частта на градския парк).
- Проектиране и изграждане на канализационна мрежа на с. Джигурово.
- Изграждане на канализационна мрежа на селата Лебница, Струма и Вълково (има изготвени работни проекти).
- Реконструкция на поливен водопровод в парка на град Сандански.
- Възстановяване и поддържане на биологичното разнообразие.
Енергетика, транспорт