Особено важна насока в регионалното развитие на Софийска област през периода 2000 - 2006 год., ще бъде изграждането на нова и рехабилитация на съществуващата техническа инфраструктура заемаща 89,7% от общата стойност и на проектите по Програмата за развитие на пътната мрежа - с 57% на територията на областта, транспортната инфраструктура е сравнително добре развита и се осъществява от пътища I, II, III и IV клас, автомагистралите "Тракия" и "Хемус", като част от международните пътни връзки София - Русе(Варна), Драгоман - София - Свиленград(Бургас) и Видин - София - Кулата. Осезателна е липсата на удобни пътища свързващи Централна Южна България с Подбалкана и Самоков с Автомагистрала "Тракия", тяхното изграждане би облекчило съществено транзитния автомобилен поток по околовръстен ринг на гр. София.

Всички градове и почти всички села от Софийска област са свързани с Националната автоматична телефонна мрежа, но разполагат с предимно стара техника и неравномерно разпределени телефонни мощности. Модернизирането на телекомуникациите следва да бъде национален приоритет. Инженерната регионална инфраструктура на територията на областта е сравнително добре и равномерно развито - необходимо е да се изгради ново водоснабдяване с резервиране на обеми за постоянен воден отток в силно замърсените от промишлената дейност райони на Средногорието, Етрополе и Правец, а високите безводни части на Община Своге да се водоснабдят от яз. "Елешница", който след окончателното му изграждане ще бъде и алтернативен резерв за столицата.

Като цяло областта е равномерно електрифицирана. През територията й преминава газопровод. Предстои по-крупно усвояване възможностите за газификация на отделните общини от областта. Изграждането на нови и доразвиването на съществуващата инженерна инфраструктура е от първостепенна важност за устойчивото развитие на областта, тъй като е съществена предпоставка за развитието на периферните райони и проявата на инвестиционни интереси към тях.

Култура

Населението в областта е облагодетелствано от близостта на столицата, която е най-големият културен център в страната. Наблюдава се тенденция към възобновяването на местни традиции и интерес към фолклора. Уникален за страната е Националния фолклорен фестивал в гр. Копривщица, провеждан на всеки 5 години. В областта, по-точно община Самоков се пазят и развиват много културно-исторически паметници показващи майсторството на местните творци - представители на възрожденските самоковски зографска и резбарска школи. По време на Възраждането Самоков е бил един от най-големите търговско-занаятчийски и културно - просветни центрове на България. Будните и предприемчиви жители на тогавашната Самоковска кааза (ХVI в., а към средата на ХIХ в. вече и на самостоятелен санджак) твърдо и неотклонно градят историята на родния си край, а заедно с нея и националната ни. Еднакво добре те боравели с прочутото си желязо, скъпоценни камъни и пъстри шевици, с пушката и ножа, с книгата и перото, с четката, багрилата и резците. А съвсем наблизо, пак на територията на Самоковска епархия, с все по-бърз ритъм биело сърцето на България - Рилския манастир. Поклонници и пътешественици, минаващи по Цариградския път, не пропускали да отбележат в пътните си дневници красотата на този край. Първомайсторите от най-голямата на Балканите художествена школа - Самоковската, създали шедьоври, които до голяма степен определят облика на възрожденското ни изкуство.

Основана през 1770г. от Христо Димитров, в лицето на неговите наследници Димитър и Захари Зограф, Станислав Доспевски, българското изкуство достига до три безспорни върха. Цъфти дървото на Зографите, а заедно тях не по-малко изкусните Иван и Никола Образописови, Христо Йовевич, Коста Вальов. Дълбоко в сърцето на дървото поят резците на майсторите Андон, Анастасий, Петър. На човечност и нравственост ни учат гравьорите Карасто- янови и Клинкови. Вик за свобода и национално самосъзнание лъха от изящните художествени творби на славните ни майстори. Любовта им към народа и прекрасното ще ги отведе заедно с видните самоковски книжовници - митрополит Авксентий Велешки, Захари Хаджигюров, митрополит Доситей, в борбата за църковната и националната независимост.

Не са малко и архитектурните и исторически паметници в другите общини на областта. Читалището в гр. Златица разполага с богат етнографски материал, отразяващ цялото творчество на населението на Златишката котловина, но поради липса на подходящо помещение, музейната сбирка все още не е подредена. В сферата на художествената самодейност с множество международни изяви е фолклорният ансамбъл, отличаван с множество награди и грамоти за принос в развитието на българската култура.

В района на община Костенец има съхранени 22 надгробни могили, 18 могилни некропола, останки от 11 антични селища от бронзовата, ранно- и късножелязната епоха, 6 селища от Римския период и 8 късносредновековни селища. От историческите паметници по-съществените са средновековната крепост Траянови врата, Стари църкви, , 17 писателски къщи и 4 вили с историческа, художествена и културна стойност. Традиционните културни инициативи са провеждането на Кукерския празник, Гергьовския събор и други землячески събори в селата на общината. А едно от първите читалища на територията на Софийска област е читалище "Рила" в Долна баня - през 1998г. е чествана 100 годишнината му, църквата -храм "Успение пр. Богородица" е обявена за паметник на културата, училището в гр. Долна баня е на 151 години вече. В лошо състояние, поради липса на средства за реставрация са римската баня и музеят.

Много легенди и предания са съхранени в себе си останките от древни времена и в община Костинброд. Твърде интересна и богата е находката в местността "Градище" - това е било крайпътна станция на важния път от римско време Ниш-Цариград, така нар. "Траянов друм" построен по времето на римския император Траян. В процес на реставриране и проучване е основният обект в тази местност "Късноримската резиденция". Тази резиденция е огромен, единен по замисъл и изпълнение монументален комплекс, който по архитектурна типология принадлежи към т. нар. перистилни сгради.

Не по-малко са и културно-историческите забележителности в община Годеч - манастир "Св. Николай Летни" - нов храм и античен римски храм II - IV век - национален паметник на културата и още 11 църкви с местно и национално значение в с. Гинци, с. Лопушна, гр. Годеч, с. Комщица и др.

За богата материална и духовна култура за период от повече от 2 хил. години свидетелстват и откритите движими и недвижими паметници в община Ботевград. Античното селище край Ботевград, изградено по римски образец към I - II в. сл. Хр., развило висока духовна и материална култура и проучвано чрез нестандартни методи, изпитва остра нужда от средства за археологически разкопки. Уникален културен паметник е и крепостта "Боженишки урвич", запазила скален надпис от ХIV в. В картата на по-известните манастири на Балканския полуостров ХII - ХIV в. е вписан и Врачешкия манастир край с. Врачеш. Манастирът е възстановен в края на ХIХ в. и е обитаем. Край с. Боженица е открито килийно училище което се нуждае от ремонт. На 6 км от с. Скравена е манастирът "Св. преобр. Господне", който е построен през 1240г., разрушаван и през 1623г. е възстановен, като тук стенописите са на Пимен Зографски. Със 117 годишна история е читалището в Ботевград, библиотеката пък е една от водещите в региона - разполага с 85 019 тома книги, периодика, документи, документи, графики, нотни издания, аудивизуални материали.

На територията на община с. Горна Малина голямо впечатление прави къщата-музей на големия български писател Елин Пелин в село Байлово. Общината изобилства с паметници на загиналите във войните през 1885г., 1912-1913г., 1915-1918г., 1944-1945г. На изхода на Арабаконашкия проход е построеният през 1878г. "Паметник на победата" - в памет и прослава на руските войни от Западния отряд, освободили общината през Руско-турската война 1877-1878г.

Трудно е да се изброят множеството културно-исторически паметници в Софийска област. Всяко кътче от България е осеяно с такива и колкото и сложен етап на преход и структурни реформи да се осъществява в страната, колкото и да са оскъдни средствата за култура, тя е важен елемент на регионалните планове за развитие за съхранение и реставриране на безценните исторически останки, паметници, находки от дългия и драматичен исторически живот на тези земи.

Медии - печатни и електронни

Всяка от по-големите общини в региона издава местен вестник. В-к "Седмица" от гр.Самоков е регионален, информира своите читатели за новините от общините Ихтиман, Костенец, Долна баня и Самоков и вече е ежедневник. В около 12 общини има местни кабелни оператори и радиовъзли. Електронни страници в Интернет има за по-големите общини - Самоков, Ботевград и др.

Спорт

Благоприятните природни дадености в Софийска област позволяват развитието на курортното дело, спорта и туризма - к.к. Боровец е международен ски - център, разположен на 1300 м надморска височина, той се явява и най-големият ски - център в България. Обявен е през 1948г. за национален курорт. Спортно дружество "Рилски спортист" осигурява 60% от националните ни отбори по зимните спортове. Тук израстват спортни величини на страната - Петър Попангелов, Владимир Брейчев, Любомир Попов, Ива Шкодрева, Мария Димова и редица други. Добре се представят отборите по лека атлетика, борба, баскетбол и футбол от гр.Самоков и гр.Ботевград. Много състезатели от областта попълват националните отбори и прославят страната ни по света. Естествено и тук финансовата обезпеченост създава сериозни проблеми пред състезатели и треньори, които при по-добра осигуреност за осъществяване на тренировъчната дейност при нормални условия, резултатите ще са далеч над показаните.