Област Русе

Северен централен планов район е разположен в централната част на Северна България между река Дунав на север, която определя границата с Румъния, р.Искър на Запад и р. Русенски Лом на изток, и Стара планина - на юг. На юг граничи с Южния централен район, на запад с Врачанска област, на Североизточния район и на изток - с областите Силистра, Разград и Търговище от Североизточния район.

Северен централен планови район е съставен от пет области - Русе, Велико Търново, Габрово, Плевен и Ловеч. Административен център на района е гр. Русе.

Транспортно-географското положение е благоприятно поради пресичането на територията на района на 2 от европейските транспортни коридори (№ 7 и № 9), които осигуряват връзката между районите на Балтийско и Северно море, от една страна и Средиземно и Черно море от друга. През Русе се осъществява и връзката между Дунав и Черно море на българска територия (Русе-Варна) и тук се намира единственото засега мостово съоръжение през Дунав на територията на България.

Областен план за развитие на област Русе

Северната граница на Русенска област съвпада с държавната граница с Република Румъния и минава по поречието на река Дунав. На изток областта граничи с община Тутракан /област Силистра/ и общините Кубрат и Завет от Разградска област. На запад са общините Свищов и Полски Тръмбеш /област Велико Търново/, а на юг - община Стражица /област Велико Търново/, общините Попово и Опака /област Търговище/, община Разград и община Цар Калоян /Разградска област/. Благодарение на това положение Русенска област има широки възможности за регионално сътрудничество - както със съседни области, така и за участие в трансграничното сътрудничество с Румъния.

Широкият излаз на Русенска област към река Дунав е добра предпоставка за цялостното й развитие, като се има предвид транспортната функция на реката и потенциала, който тя предоставя за развитие на индустрията, земеделието, транспорта и транснационалното сътрудничество, по-специално в т.нар. Дунавско пространство (виж Приложение 2.1/2). Областта попада и в обхвата на района на черноморското сътрудничество. Транспортно-географското положение е благоприятно поради пресичането на територията на областта на 2 от европейските транспортни коридори (№ 7 и № 9), които осигуряват връзката между районите на Балтийско и Северно море, от една страна и Средиземно и Черно море от друга. През Русе се осъществява и връзката между Дунав и Черно море на българска територия (Русе-Варна). Тук е единственото засега мостово съоръжение през Дунав на територията на България. Областта е сравнително близо и до проектираната автомагистрала "Хемус". Предимствата на "естественото" географско положение не трябва да се надценяват, тъй като засега те не са оползотворени, не на последно място поради състоянието на транспортната инфраструктура. Въпреки че Русе е най-големият дунавски град в България, пристанището му има сравнително скромни позиции от гледна точка на товарооборота (17-то място сред основните 30 дунавски пристанища; Лом е на 10-то място). Същевременно събитията на територията на бивша Югославия и други фактори доведоха до рязко намаляване на корабоплаването по Дунав още преди пълното му спиране в долното течение (спадът през първата половина на 90-те години в сравнение с началото на 80-те години е около 5 пъти). Фактор, който трябва да се отчита в бъдещото развитие е решението и предприемането на първите действия по изграждането на втори мост по българското течение на Дунав при гр. Видин, който ще ограничи досегашното почти монополно положение на Русе.

Град Русе е сравнително отдалечен от другите големи градове в България (София - 324 км, Пловдив - 300 км, Варна - 200 км, Бургас - 294 км, Плевен - 148 км). На много по-малко разстояния е румънската столица Букурещ, чиято близост, демографски и икономически потенциал и възможности за икономически връзки досега е била подценявана. Бизнесът и администрацията могат да обърнат по-голямо внимание на тази възможност от гледна точка на съвместно ползване на транспортната инфраструктура, пазар на стоките и услугите, комбинирани туристически програми (city-breaks) и др.

Населението на Русенска област в края на 1999 г. възлиза на 275 хил. д. (3,4% от населението на България и 22,5% от населението на Северния Централен район). 2/3 от населението е концентрирано в община Русе (183 хил. ж.), докато останалите общини са малки, с население между 8 хил. (Борово, Ценово) и 17-19 хил. (Бяла, Ветово).

Таблица: Общи индикатори за територия и население по региони през 1998 г.

Брой население в област Русе (данни към 31.12.2000 г.): 273 251 души

С население 1 млн. 237 хил. души през 1998 год. Северен централен район е на четвърто място сред останалите планови региони. Гъстотата на населението е относително висока. Броят на населението в Северен централен район е намалял с 5.2 % от 1992 год., като намалението е значително по-съществено от средното за страната - 3%.

Таблица: Разпределение и демографски показатели на населението по региони

В Северен централен район е налице отрицателен естествен прираст. Ниското ниво на раждаемост и сравнително високата смъртност, както и миграционните процеси влияят негативно върху броя и структурата на населението.

В района се запазва сравнително висока степен на урбанизация- преобладава градското население, което формира 65,8% от общия брой на населението. Северен централен район има по-нисък процент на населението в малцинствени групи в сравнение със средните стойности за страната / 89,58 % - българи; 6,77% турци; 2,6 % цигани; 1% други; не са отговорили - 0,5%/

Административно деление на района
Северен централен район включва 5 области: Русенска, Великотърновска, Габровска, Плевенска и Ловешка. По-големите градове в региона са: Русе - 175000 ж., Плевен - 168000 ж., Габрово - 79000 ж., Велико Търново - 67 000 ж. И Ловеч - 37 000 ж. Общините в региона са 40, а градовете 33, повечето от които малки.

Градското население съставлява 65,8% от общия брой на населението в региона и е малко под средното за страната 68,1%.

Региони за целенасочено въздействие /съгласно ПМС 374/ 02.06.1999 г.

Райони за растеж - на територията на общините: Плевен, Долна Митрополия, Долни Дъбник - Плевенска област; Русе и Иваново - Русенска област

Райони за развитие - община Велико Търново - Великотърновска област

Райони за трансгранично сътрудничество - Общините: Белене, Никопол, Гулянци и Долна Митрополия - Плевенска област; Свищов, Полски Тръмбеш и Павликени - Великотърновска област; Русе, Сливо поле, Ианово, Две могили и Борово - Русенска област

Райони в индустриален упадък - общините Червен бряг - Плевенска област; Луковит - Ловешка област

Изостанали селски райони - такива са 9 общини в СЦР: Гулянци, Искър - Плевенска област; Угърчин - Ловешка област; Златарица и Стражица - Великотърновска област; Ценово, Борово, Две могили и Сливо поле - Русенска област

Общини, които не влизат в категорията на райони за целенасочено въздействие - Левски и Пордим - Плевенска област; Ябланица, Тетевен, Троян, Ловеч и Летница - Ловешка област; всички общини от Габровска област; Горна Оряховица, Лясковец и Елена - Великотърновска област; Бяла - Русенска област

Индекс на човешкото развитие
Според доклада, изготвен от ПРООН "България 2000. Доклад за човешкото развитие. Мозайката на общините"

Според класацията на общините най-високо ниво на човешко развитие има община Велико Търново - 0.814. 16 от общо 39-те общини с високо ниво на човешко развитие (до 0.770) са в Северния централен район. 14 от общо 141 общини със средно ниво на човешко развитие (0.769 - 0.730) са в СЦР. 10 от общо 82 общини с ниско ниво на развитие (под 0.730) са в СЦР.

В района няма области с висока концентрация на общини с нисък индекс на човешко развитие /ИЧР/. Две от областите - Велико Търново и Габрово нямат в състава си подобни общини. В състава на Ловешка област с нисък ИЧР са: Летница, Луковит и Угърчин; в състава на Плевенска област са: Искър, Долни Дъбник и Гулянци, а в състава на Русенска област: Сливо поле, Ветово, Две могили и Ценово.

По данни от 1998 год. по ИЧР областите в СЦР се подреждат както следва: Велико Търново, Габрово, Ловеч, Русе, Плевен. А в общия контекст на областите според Доклад 2000 заемат следните места: Велико Търново - 2; Габрово - 3; Ловеч - 9; Русе - 11; Плевен - 13.

Образователна структура
Образователната структура на населението на Русенска област е доминирана от групите със средно (34%) и основно (31,3%) образование. Висок е делът на групата с по-ниско от основното образование (20,8%), а неграмотните заемат сравнително нисък дял (1,2%). Лицата с висше (6,6%) и полувисше (3,2%) образование са общо под 10% от населението. Тези стойности са близки до средните за страната, но все пак образователната структура на населението на областта показва някои особености - по-нисък дял на лицата с висше, по-ниско от основното образование и неграмотните) и по-висок дял на лицата със средно и основно образование.

Налице са много съществени различия в образователната структура на населението по общини. Делът на висшистите в Русе е 9% (в общината са около 90% от всички висшисти), а в останалите общини е незначителен - с изключение на Бяла стойностите са между 1 и 1,5%. Особено тревожен е високият общ дял на населението с образование по-ниско от основното и на неграмотните, който в Бяла е около 28%, а в останалите общини е 35-40%, а в община Ветово - дори над 40%.

Икономически индикатори

Индустриални сектори

Русенска област се отличава с икономическа структура, доминирана от индустрията (54% от приходите от продажби през 1998) и услугите (41,3%). Делът на аграрния сектор е едва 4,6% от продажбите, но на него се падат 7,3% от заетите. В структурата на индустрията доминиращо значение има обработващата индустрия (80%), а е нисък делът на добивната индустрия (4,4%). В структурата на услугите е свръхпропорционален делът на транспорта и съобщенията (14%). За втората половина на 90-те години е характерно увеличаване на дела на индустриалния сектор и намаляване на дела на услугите и особено на аграрния сектор. По отделни подотрасли на промишлеността специализацията на областта е главно в добива на кариерни и инертни материали, производството на каучукови и пластмасови изделия, производството на транспортни средства, производството на текстил и текстилни изделия, производството на облекло и други шивашки изделия, електротехническата промишленост.

Чуждестранни инвеститори

Чуждестранни инвеститори в областта и основни фирми с чуждестранно участие

В националния контекст и имайки предвид наследената икономическа структура, обемът на чуждестранните инвестиции в област Русе е сравнително нисък. На областта се падат 1,4% от акумулираните инвестиции за периода 1992-1999 г., с което тя се нарежда на 13-то място в страната. Картината не се променя съществено, ако като индикатор се използват чуждестранните инвестиции на 1 жител. По този показател областта е на 12-то място с около 2,5 пъти по-ниски от средните стойности.

Държавна собственост са следните предприятия: Топлофикация, НЕК, ТЕЦ, БТК, ВиК, ЗЕИМ, стоково тържище Плодекс, БРП, Пристанищен комплекс.

Значителният инвеститорски интерес от чужбина през 1998-1999 г. е довел до закупуване на немалка част от големите фирми в индустриалния от чужди компании. Така например 100% собственост на чужди компании са "Лифтън Хидра Тиим" (Великобритания) и "Биндъл" (Германия); над 50% - "Винпром - Русе" АД (САЩ), "Оргахим" АД (американско-румънски фонд), "Дунавска коприна" (Германия), Русенска корабостроителница (Германия), "ЕЛПРОМ - Найден Киров"АД (Израел), "Спарки"АД (Германия); до 50% - "Ван Кемпен Мит Ко - месокомбинат Русе" АД (Холандия) и "Приста Ойл" АД, (САЩ)

Най-общо стоките, продавани извън страната и съответните направления са: конфекция - ЕС (особено Германия); текстил - ЕС; вина - САЩ, Англия, Япония; метали и метални изделия - ЕС, САЩ; масла - Румъния; машини - ЕС; химическа промишленост - ЕС (предимно суровини), Турция, Македония.

Фирмите с най-много заети в тяхната дейност са ТЕЦ-Русе, Оргахим АД, Ирис АД, Русенска корабостроителница, "ЕЛПРОМ-Найден Киров" АД. Инвестиции в Северен централен район според изменението и допълнението на Националния план за регионално развитие за периода 2000 - 2006 г., приет с ПМС №54/ 2 март 2000 г.

При средно на район за планиране за 2001 г. 394 млн. лв. инвестиционни инициативи районите за планиране се групират в три групи:

• Първа група. Райони за планиране с инвестиционни инициативи над средното за районите за планиране. Тук попадат Южният централен район за планиране и Югозападният район за планиране. На този етап това са районите с най-висок инвестиционен потенциал.
• Втора група. Райони за планиране с инвестиционни инициативи около средното за районите за планиране. Тук попадат Североизточният район за планиране и Югоизточният район за планиране общо с 19,8% участие в общите инвестиционни инициативи на районите. Участието на частни инвестиции в тях е 17,8% от всички частни инвестиции за 2001 г.;
• Трета група. Райони за планиране с инвестиционни инициативи под средното за районите за планиране. Тук попадат Северният централен район за планиране и Северозападният район за планиране с общо 13,6% участие в общите инвестиционни инициативи и с най-малко участие на частните инвестиции - 4,2% от всички частни инвестиции за 2001 г.

Инвестиционни инициативи 2001 г.

Инвестиционни инициативи и тяхното финансово осигуряване

Инвестиционни инициативи за 2001 год. по области за Северния централен район

Околна среда - проблеми и мерки за преодоляването им

В Северен централен район има разнообразен релеф, който включва низини покрай крайбрежието на р. Дунав, самата Дунавска хълмиста равнина, Предбалкана и планинската верига на Стара планина. На север покрай Дунав са Чернополската, Свищовско-беленската и Сливополската низини. Крайбрежието на р. Дунав заема около 10% от територията на Северен централен район. На юг от крайбрежието на Дунав започва централната част на Дунавската хълмиста равнина, която заема приблизително 50% от цялата територия на Северен централен район.

В централната част на района са разположени живописните Плевенски височини и Предпланините край Ловеч и Велико Търново.

Старопланинската верига на северната граница има значителна височина, като най-високият е връх Ботев с височина 2376 м. Тук има три шосейни и един железопътен основни прохода, но само един шосеен - на Шипка и жп линията Трявна Дъбово (в Южна България) се използват целогодишно. Това обстоятелство прави транспортните връзки към Южния централен район трудни при зимни условия.

Климатът на региона е разнообразен, като се разграничават два основни типа климатични условия в отделните му части.

В равнинната част на района (на север линията Ловеч - В. Търново, т.е. цялата територия на Плевенска и Русенска области, както и малка част от Ловешка област) климатът е умерено континентален В северната част на Северен централен район има подходящи условия за отглеждането на зърнени и технически култури, трайни насаждения и лозя. В южната част на района - територията на Габровска и Плевенска области, както Старопланинската част на Великотърновска област - климатът е планински. Подходящ е за развитието на пасищното животновъдство и някои видове трайни насаждения, както и развитието на планински/селски туризъм.

Водните ресурси на Северен централен район са ограничени, с изключение на Североизточната част на региона и общините в подножието на Стара планина. Най-голямо значение за икономическото развитие на Северен централен район имат водите на р. Дунав.

В северната част на региона плодородните и богати на хумус черноземни почви са подходящи за отглеждането на зърнени култури, фасул, соя, неориенталски сортове тютюн, слънчоглед и захарно цвекло. В долините на реките преобладават алувиално-ливадните почви, които благоприятстват отглеждането на зеленчуци. В планинските части са разпространени предимно сивите и кафяви горски почви, подходящи за отглеждането на трайни насаждения - сливови овощни градини и лоза.

Северната и западната части на Северен централен район са бедни на гори. В крайдунавските низини преобладават насажденията на тополите и върбите, които нямат промишлено значение. В източната част на региона са разпространени дъб, габър, липа, бряст, ясен и др. Горите край южната граница на Северен централен район имат промишлено значение - дъбови, както и букови гори в Стара планина. По-голямата част от дървения материал за Северен централен район се произвежда в Ловешка област.

Енергетика, транспорт

Транспортна инфраструктура
Географското разположение на област Русе я характеризира като важен републикански транспортен кръстопът. На територията на областта се пресичат два от основните европейски транспортни коридори - транспортен коридор № 7 и транспортен коридор № 9. Тук практически са развити всички видове транспорт - автомобилен, железопътен, воден и въздушен.

През територията на област Русе преминават следните важни международни пътища: Е 70, Е 83 и Е 85. Основните товаропотоци, обслужвани от товарния автомобилен транспорт, са с направление:

• Украйна, Русия, Беларус и Молдова;
• Полша, Унгария и Словакия;
• Гърция, Македония, Албания и Сърбия;
• Турция, Иран и Армения.

Най-високото ниво на транспортно обслужване в областта се осъществява от първокласните пътища Е-83 (Русе - Бяла - Плевен - София); Е-85 (Русе - Бяла - Велико Търново); Е-70 (Русе - Разград - Варна) и път І-21 (Русе - Тутракан - Силистра).. Общата дължина на първокласната пътна мрежа на територията на областта е 152 км. Тези трасета осигуряват връзките на пътната мрежа на областта със съседните области и през моста на р. Дунав с пътната мрежа на Румъния.

На територията на Област Русе съществува изградена и добре развита железопътна инфраструктура. Ж.п.гара - Русе е с важно стратегическо значение за осъществяване на комбинирани превози по транспортните коридори № 7 и № 9. Пристанище Русе ( Русе изток и Русе запад) е най-голямото българско пристанище на река Дунав, елемент на важния транспортен кръстопът на трансевропейските транспортни коридори №7 и №9. На територията на Област Русе има изградено летище за съвместно базиране на ВВС и Гражданска авиация, което е поделение на летище София. Летищен комплекс Щръклево е с развита материално-техническа база. В Областния план за регионално развитие е включен проект за възстановяване и реконструкция на летище Щръклево, с оглед отварянето му за вътрешни и международни чартърни полети за бизнес и делови пътувания и използването му за граждански цели.